#чакахточнотеб

Чети още...

Завинаги

˜ Teaser ˜

..."Волтера бе малко градче, разположено на висок хълм в безкрайните зелени поля на Тоскана. Имаше забележителна катедрала с часовникова кула, която огрята от слънцето, изглеждаше магична. Паважът бе труден за стъпване по него с токчета, но стоически понасях и тях и жегата, която юлското слънце ни предлагаше. Готическите арки в катедралата ми напомняха много на тези, които бях виждала вкъщи, но статуите с почти истински лица - не. Всичко бе пищно украсено с бели рози и много други свежи цветя. Свещеникът се бе пременил и сякаш бях в някоя средновековна приказка. Стисках Стивън здраво под ръка, докато чакахме празничната музика да започне.

- Как си, миличка? – попита ме той с най-мекия и топъл глас, който бях чувала. Исках да се сгуша в него и да му разкажа всичко, но нямаше. Щях да бъда единствената дъщеря, завел до олтара и щях да го направя. Кимнах с престорена усмивка и направих крачка напред в тон с музиката. Франческо стоеше там – пред кичозния свещеник, с поглед, впит в мен. Бе толкова красив – гарваново черните му коси бяха прилежно прибрани и стигаха до яката на красивата бяла риза. Върху нея, вероятно умирайки от жега, носеше сиво сако. Чертите на лицето му бяха меки, а очите му, тъмни и дълбоки ме гледаха влюбено. За миг забравих всичко и повярвах в приказката, която сама си бях съчинила. Пристъпих към него и пуснах Стивън. Усмихнах се на Франческо и го хванах за ръка. Произнесеното "Да" сякаш проехтя във високите каменни стени. "Завинаги". Странна дума е завинаги. Завинаги какво? Завинаги ще те обичам? Или завинаги ще съм до теб? Да съм до теб не означава, че те обичам. Или може би завинаги ще съм до теб, обичайки те....Това ми харесваше повече..."

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО продължението на "Чаках точно теб"

#чакахточнотеб

Чети още...