23.06.2017 г.

Все още виждам теб

И все още виждам теб
през запотеното стъкло
На онази кола,
От която съм слязла преди секунди,
Секунди преди дъждът да завали,
да завали по релсите на онази гара,
гарата, от която трябва да си тръгна,
да тръгна на далеч, далеч оттук,
далече от тебе, далече от сега...

И все още виждам часовникът старинен
да се поклаща бавно с вятъра студен,
студен като онова, което ще остане,
ще остане да живее вечно в нашите сърца...

И все още помня твоя образ,
там, зад запотеното стъкло,
как тихо се усмихва
усмихва се и казва нещо...
на мен и на дъжда....

Не чувам.
Времето шуми.
Шумят и бурите,
бурите, които идват,
идват и отиват си
от теб, от мен, от всичко това сега,
И ще останат само капки от дъжда...
На него те нарекох.
за да останеш част от вечността.

Чети още на: www.stefanabelkovska.blogspot.bg