Той беше всички сезони в едно

Той бе като всички сезони в едно. 

Лятото играеше горещо в ръцете му, стопляйки моите ледени пръсти,

есента – златиста, премигваше с очите му,  

устните му с вкус на пролет ме събуждаха сякаш за нов живот, 
всеки път, щом ме докосваха. 

Вековен сън ли бях спала досега..? 

А зимата...зимата бе в уюта  на душата му... 

Не....бе уюта на моята душа, когато бях с него...

И така...сменящи се сезони, лято и зима, есен и пролет, огън и лед..

Всичко в едно...

Чети още...

Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда...

Дъждът се засили и градът започна да се губи в далечината.

Той се загледа навън. И друг път бях забелязвала как наблюдава дъжда.

И никога не се криеше от него.

- Защо обичаш дъжда...? – прекъснах блуждаещите му мисли, изгубени през прозореца. Той премигна бавно, не откъсвайки поглед от стъклото. Ръката му потрепна и хвана моята.

- Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда...Той винаги разказва точно твоята история, изпява точно твоята песен. – засмя се леко с ъгълчето на устните си и тръпчинката му заигра. – Просто притихни и слушай... Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Тишината отново завладя пространството. Само шумът от на падащите капки по стъклото се чуваше фино. Мълчахме. Тихо. Заедно. Скоро капчиците затанцуваха странен танц и донесоха спомена за любима песен. Заприличаха на малки ноти, танцуващи по стъклото.

Беше прав. Не ми трябваше преводач, за да разбера дъжда. И за да го обикна.

Из "Безвремие", Стефана Белковска
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
още на: www.facebook.com/stefanabelkovska

Чети още...

Точно толкова...

Чети още...

И запомни...

Чети още...