Животът е изключително
точна система,
която често ни води на места, далечни от
мечтите ни,
по-красиви,
по-привлекателни,
по-достъпни от
невъзможното в сънищата ни...
Животът понякога е въртележка,
обърквайки представите
ни какво искаме наистина
и подхранвайки страха ни
способни ли сме и
заслужаваме ли да го получим....
Изкушения, срещи, раздели, разстояния в мили,
километри, дни, години....
като безкрайни пясъци
в часовник без стрелки....
...но истинската мечта се познава от сърцето и
то знае...
Знае как да изживее минутите и да преспи часовете,
как да пропътува пространствата, километрите съмнения,
кога да полети и кога да се спре,
кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, кое да прости....
Сърцето знае.
И в годините безкраен сън между създаването
на мечтите и мигът на тяхното
сбъдване, то е послушно.
И помни. И чувства. И усеща.
И без значение дали след десет, двадесет или
тридесет години,
то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....
Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло му времето,
хората, света, живота...
ще я прегърне без страх и ще заплаче...
знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще го направи отново
цяло...
....защото животът без цел, е живот без смисъл.
Сърцето знае..помни...
истинските желания живеят вечно в него
и няма пречка, няма време, няма сила,
която може да спре те да се осъществят...
носена в сърцето, голямата мечта е цел, любов и светлина.
А те винаги побеждават....