1.07.2016 г.

Урагани посред лято


Един е онзи, който влиза в живота ти,
Разбърква всичко като ураган посред лято
Преобръща душата ти,
Разбива я на хиляди парченца 
само, за да разбереш, че никога досега не е била цяла
Повежда те в нови светове
И вярваш във вълшебните килимчета
И в това, че можеш да летиш
И не, не сънуваш вече същото
И сутрините са различни
А нощите....
След него всичко е различно
И най-вече ти
Търсенето е задънен път
Намирането ... невъзможно..
Познал ли го, няма друг
Ще търсиш вечно усещането
онова, което, веднъж вече имал си
Защо ли не остава?
Че нали вълшебствата се изпаряват
За да ги помниш вечно
И вечно да ги искаш
И вечно да сънуваш
и вечно да ги търсиш...



Аз искам пак да е студено

Карат ми се зимни кънки посред лято
Да ми е студено, а ти да се усмихваш
И мляко с мирис на канела ми се пие
И искам да се стъмва рано
И в тъмнината пламък на камина да играе 
И радиото да ми припява тихо
любимата ми песен, думите й зная 
и танцувам...
Листата есенни да гоним в парка
и цветовете да им преброим
снежинките в нощта да падат
и снежният човек на сутринта да построим
носът ми да замръзне, а ръцете ти да са горещи
аз искам пак да е студено
И по запотените стъкла измислици да си рисувам
аз искам просто да съм близко
и в теб да мога да се сгуша...

навън е лято, 
а аз за зимна обич си мечтая...



Ако можеш..?



Ако можеш да докоснеш сърцето ми
Би ли разтопил снежинките и да ги превърнеш в сладолед?
Ако можеш да рисуваш по стъклата на душата ми
Би ли направил чуден замък от скреж?
Ако можеш да погледнеш в очите ми
Можеш ли да видиш всичко и да разбереш?
Ако можеш да стоплиш ръцете ми
Би ли се осмелил да не се изгориш
Ако разрешиш ребуса на душата ми
Би ли рискувал никъде да не сгрешиш..?

Аз бих...


29.06.2016 г.

И аз така...

И аз така....
обичам теб,
а той ми дава слънце,
но мен пороят ме влече,
онзи, който винаги погубва...

https://www.facebook.com/stefanabelkovska/photos/a.547482208760124.1073741828.519400278234984/623917891116555/?type=3&theater