1.07.2016 г.

Урагани посред лято


Един е онзи, който влиза в живота ти,
Разбърква всичко като ураган посред лято
Преобръща душата ти,
Разбива я на хиляди парченца 
само, за да разбереш, че никога досега не е била цяла
Повежда те в нови светове
И вярваш във вълшебните килимчета
И в това, че можеш да летиш
И не, не сънуваш вече същото
И сутрините са различни
А нощите....
След него всичко е различно
И най-вече ти
Търсенето е задънен път
Намирането ... невъзможно..
Познал ли го, няма друг
Ще търсиш вечно усещането
онова, което, веднъж вече имал си
Защо ли не остава?
Че нали вълшебствата се изпаряват
За да ги помниш вечно
И вечно да ги искаш
И вечно да сънуваш
и вечно да ги търсиш...



0 коментара:

Публикуване на коментар