2.12.2016 г.

Когато ти липсвам, целуни дъжда

"Шумът от излитащите самолети отекваше в ушите ми. Времето спеше. Беше заспало там, сред падащите сиви облаци над земята. Разговорът с Алекс ме разстрои. Не знам дали защото още ми беше болно, или понеже нея също я болеше с мен. Наблюдавах как самолетите излитат един след друг и как завръщащите се кацаха в далечината. Всичко беше на забавен кадър.
Една след друга се отронваха капките от небето. Дъждът падаше по земята и носеше прашинките във въздуха. Студът обгръщаше лицето и премръзналите ми ръце. Знаех, че трябва да се скрия, но стоях там, завита в червения си шал. Само той беше цветен днес. В деня, в душата ми започна да ръми.
„Когато ти липсвам, целуни дъжда...“
Глупавата песен изникна в съзнанието ми. Разтърсих глава, без да помръдна. Да, така ме научи той – да обичам дъжда. Вече не ме интересуваше дали ще настина, дали ще ме заболи гърло... И въпреки, че казах на Алекс, че съм добре, всъщност нямаше значение. Чувствах се болна. Празна. Дишах бавно, а от всяка глътка въздух ме болеше. Тъпо, монотонно, постоянно. Сърцето ми се бе свило в малка черупка. На гърдите ми тежеше нещо като буца. Въздъхнах в желанието си да я махна. Усетих, че очите ми се пълнят със сълзи. Преглътнах. Бавно, болезнено. Една сълза се търкулна по бузата ми. Грабнах куфара си, беше време да вървя.
Капките падаха по прозореца на самолета и рисуваха своя картина. Не я разбирах, не виждах нищо. Плавно се издигнахме и обгърнатият в облаци град остана под нас. Колкото по-високо стигахме, толкова повече облаците се разсейваха. Слънцето се прокрадна тайно и проблесна в очите ми. Господи! „След всяка буря отново изгрява слънце.“ Загърнах се в шала и затворих очи."

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.



1.12.2016 г.

Безкрая

.....Прозрачно сините вълни се разбиваха тихо и бавно в брега. Белият пясък стигаше до безкрая – там, където малки къщички се издигаха над дюните и навлизаха навътре във водата. Слънцето залязваше бавно, оцветявайки небето в пурпурно червено. Палмите, надвесени над водата, се поклащаха плавно от преминаващия вятър.
Марк и Алекс стояха под малка арка, обсипана със светли цветя. Облечен в бяла ленена риза и бели панталони, младоженецът държеше любимата си за ръце. Дългата є рокля с проблясващи фини камъчета се повяваше свободно заедно с вятъра. Същото правеха и косите є, падащи на вълни по голите є рамене. Бе красива и ефирна, сливаща се с нежността и вълшебството на острова.
Бали... Бе си представяла как Стивън я води до олтара. Нямаше нищо от това. Но имаше Марк. Сините му очи се сливаха с цвета на океана, а усмивката не слизаше от светналото му лице, целунато от последните лъчи на залязващото слънце. Нищо не можеше да замени този миг – нито голямата сватбена рокля, нито многото гости, нито безбройните снимки, които щяха да си направят.
Тук, сами на плажа, създаваха онова, което щеше да остане завинаги. Свещеникът протегна ръце и ритуалът започна. Думите му отекваха в ушите є. В момента, в който си казаха „ДА“, всичко се сля в едно – пясъкът, океанът, залезът, цветята, по които стъпваха, и осветеният от свещи плаж... Спомените за първата им среща и пътя, изминат заедно дотук, преминаха пред очите є като на филмова лента и една сълза се отрони от очите є. Устните на Марк се впиха в нейните и тя едва дочу щастливите поздравления на свещеника.....

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.



Барби в света на Кен

"Истината е, че премълчах доста неща. Връзките, ако можех изобщо така да ги нарека, не бяха безразборни, но не продължаваха и повече от две-три срещи. Беше ми приятно и интересно да се запознавам с нови мъже, а те, от своя страна, направо умираха за моята компания. Чувствах се като Барби в света на Кен. Цветя, подаръци, изискани ресторанти. Е, разбира се, имаше и други случаи като разходки на плажа и пикник на някое одеяло, а после секс на фона на вълните. Истината бе, че никога преди не бях постъпвала така. Предпазливостта ми бе останала някъде назад в миналото и живеех изцяло за мига. Когато обаче сутрин се събуждах до новия ми любовник, сърцето ми се сковаваше на камък. Исках възможно най-бързо да изчезна, без да кажа нито дума. Така и правех. А все по-често си тръгвах по средата на нощта или го отпращах с извинението, че ме боли глава например. Нито един от тях, независимо дали бяха красиви, сексапилни, богати, чаровни, интересни, забавни, не ми даваше онова, което исках. Нито един не запълваше дупката, която зееше в душата ми. Беше ми все така празно, а понякога, след шумната вечер и дългата нощ, усещането че потъвам се засилваше дори повече. Прекрасно разбирах защо Джесика се притеснява. Тя разбираше какво правя и как наливам в празнотата още повече празнота; как рано или късно бездната ще стане още по-безкрайна и болката отново ще се върне. Тя знаеше. Аз знаех. Но не можех да спра."

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.