Безкрая

.....Прозрачно сините вълни се разбиваха тихо и бавно в брега. Белият пясък стигаше до безкрая – там, където малки къщички се издигаха над дюните и навлизаха навътре във водата. Слънцето залязваше бавно, оцветявайки небето в пурпурно червено. Палмите, надвесени над водата, се поклащаха плавно от преминаващия вятър.
Марк и Алекс стояха под малка арка, обсипана със светли цветя. Облечен в бяла ленена риза и бели панталони, младоженецът държеше любимата си за ръце. Дългата є рокля с проблясващи фини камъчета се повяваше свободно заедно с вятъра. Същото правеха и косите є, падащи на вълни по голите є рамене. Бе красива и ефирна, сливаща се с нежността и вълшебството на острова.
Бали... Бе си представяла как Стивън я води до олтара. Нямаше нищо от това. Но имаше Марк. Сините му очи се сливаха с цвета на океана, а усмивката не слизаше от светналото му лице, целунато от последните лъчи на залязващото слънце. Нищо не можеше да замени този миг – нито голямата сватбена рокля, нито многото гости, нито безбройните снимки, които щяха да си направят.
Тук, сами на плажа, създаваха онова, което щеше да остане завинаги. Свещеникът протегна ръце и ритуалът започна. Думите му отекваха в ушите є. В момента, в който си казаха „ДА“, всичко се сля в едно – пясъкът, океанът, залезът, цветята, по които стъпваха, и осветеният от свещи плаж... Спомените за първата им среща и пътя, изминат заедно дотук, преминаха пред очите є като на филмова лента и една сълза се отрони от очите є. Устните на Марк се впиха в нейните и тя едва дочу щастливите поздравления на свещеника.....

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.