9.11.2016 г.

На теб

На теб, който показа ми, че мога,
Когато нямах вяра в мен;
На теб, който каза ми, че съм красива,
Когато чупех огледала подред;

На теб, който показа ми света различен
И припомни ми, че вълшебствата са в мен;
На теб, който научи ме да тичам
когато падах най-сломен.

На теб с мечтите смели
че научи ме в невъзможното да вярвам
и да следвам своите цели
затова, че в страха ми ме намери, точно там.

На теб, който си така далече
Но тук си в моята вселена повече от всички
И в езикът ни макар различен
Само ти разбираш моите думи рими срички...

Завинаги на теб ще бъда благодарна
За видимото и невидимото, което ти направи
И затова, че душата ми обърна
Да затворя всички стари рани
И да се науча да обичам ме накара
Не теб, не тях, а себе си -
Ти най-трудното направи.

7.11.2016 г.

Най-хубавите неща


И когато ги попитах: 
"Кои са най-хубавите мигове в живота ви?" 
Всички те се затрудниха
Започнаха да мислят и премислят, прехвърлят през ума си спомени,
в които търсеха онзи, най-великият момент...
Само той се усмихна и каза:
"О, аз имам много!" 
И започна да изрежда едни такива простички неща...
Като вечер с весели приятели,
приключила с безпаметна сутрин,
някакво пътуване до края на света,
на някакъв забравен остров,
разказа ни за изгреви, които още помни,
и за първата си среща с любовта, 
за най-добрият си приятел,
който днес му липсваше, защото е далеч...
И тогава всички се засмяха и започнаха да изреждат
спомени след спомени, едни такива малки, простички неща
в които мигом успяха да открият красотата на света
Защото най-хубавото е онова, което имаш в сърцето,
а не онова, което пазиш в шепите в ръцете..