11.05.2016 г.

Само понякога


Любовта...
търсим я, намираме я, губим я.
Понякога идва при нас като малко загубено момиченце с ожулени колена, 
друг път е в топлината на очите на най-обичната сестра. 
Любовта е рози, а друг път е песен, проливен дъжд, 
мирис на топло какао или просто на парфюм.... 
Понякога, любовта идва като гръм от ясно небе и ни повлича със себе си като тайфун,
толкова опасно, толкова непосилно за нас,
че не знаем какво да я правим,не знаем как да постъпим. 
И бягаме ли бягаме.. 
Понякога любовта е просто в две очи. 
Карамелени очи. 
Такива, които ти разкриват целия свят. 
И ти си мислиш, че този свят е нов, 
но той е точно твоя свят, онзи, в който винаги си живял, 
свят без време, свят без минало, свят без бъдеще. 
Спрели стрелки, спряло сърце, само очи, онези очи. 
Понякога си мислим, че можем да живеем без тази любов и я заместваме с какво ли не. Кариера, коли, скъпи бижута, пътувания, шумни компании, котки, кучета, книги...
Но тя, тя винаги ни търси и винаги ни напомня, че тя, 
любовта е онази, която има значение там, 
накрая на дните ни и заради която всичко придобива смисъл. 
Истински смисъл. 
Защото любовта, само любовта може да излекува счупеното ни аз.. 
А понякога, само, понякога, имаме шанса да я срещнем отново...

Из "Чаках точно теб", Стефана Белковска
още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/


0 коментара:

Публикуване на коментар