Когато, тогава.

- Когато, тогава. - каза той.
- Когато, тогава. - съгласих се аз.
Мислех си, че зная всичко,
мислех си, че мога всичко
мислех си, че нямам време
или пък, че имам цял един живот
мислех си, че зная какво точно ми трябва,
за да бъда щастлива...
и че то има очертания, цвят и мирис
и че има точно време, хора и дори места
и понякога дори си мислех, че нямам време и да го открия
Когато, тогава...
Зависеше ли това от мен?
Казвам ли на слънцето кога да грее
или пък на дъждът кога да завали
ще обичам ли или пък не
ще замина ли на край света, оставяйки всичко познато тук и сега
или пък ще си остана у дома
и разбрах - онова, което ми трябва
няма цвят и няма мирис
и няма място, няма време
има само очертанията на моето съзнание
и много цветове
на моите мисли и моите страхове
на моите сънища и моите мечти
и онова, което ще намеря
е само онова, което ще потърся
когато, тогава.
и вече не бързам
и не искам да въртя сама земята
онова, което ще дойде, ще дойде
а аз мога да бъда само тук и сега.

Чети още...

Само понякога

Любовта...

търсим я, намираме я, губим я.

Понякога идва при нас като малко загубено момиченце с ожулени колена, 

друг път е в топлината на очите на най-обичната сестра. 

Любовта е рози, а друг път е песен, проливен дъжд, 

мирис на топло какао или просто на парфюм.... 

Понякога, любовта идва като гръм от ясно небе и ни повлича със себе си като тайфун,

толкова опасно, толкова непосилно за нас,
че не знаем какво да я правим,не знаем как да постъпим. 

И бягаме ли бягаме.. 

Понякога любовта е просто в две очи. 

Карамелени очи. 

Такива, които ти разкриват целия свят. 

И ти си мислиш, че този свят е нов, 

но той е точно твоя свят, онзи, в който винаги си живял, 

свят без време, свят без минало, свят без бъдеще. 

Спрели стрелки, спряло сърце, само очи, онези очи. 

Понякога си мислим, че можем да живеем без тази любов и я заместваме с какво ли не. Кариера, коли, скъпи бижута, пътувания, шумни компании, котки, кучета, книги...

Но тя, тя винаги ни търси и винаги ни напомня, че тя, 

любовта е онази, която има значение там, 

накрая на дните ни и заради която всичко придобива смисъл. 

Истински смисъл. 

Защото любовта, само любовта може да излекува счупеното ни аз.. 

А понякога, само, понякога, имаме шанса да я срещнем отново...

Из "Чаках точно теб", Стефана Белковска
още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/

Чети още...

Колко пъти можеш да се връщаш там, където си оставил мечтите си?

Иска ми се да запомня момента, но в този момент разбирам, че аз го имам и че винаги съм го имала и никога няма да го загубя. И може би отново ще се връщам към него в сънищата си. Сякаш някой ме дърпа за ръката и ми казва ела и аз просто тръгвам в обратната посока, където слънцето залязва. Или поне така изглежда. Там, под цветните лъчи, цветно оживява града. Готическият град прелива в червеникава обвивка, в стотиците си върхове на катедрали, във вълшебна архитектура и улици, омешани между тях, в мостове, в река. Всичко се движи, живее, диша. На забавен кадър, на бърз кадър. Не е картичка, не е снимка. Повече от това е. Място е. Където съм оставила сърцето си. Някога, и аз не знам кога.

http://lazara.bg/rubriki/mechtai-sas-stefana-edinburg/

Чети още...