Онази съм

Онази съм, принцесата

Която роклята сама си ши

От танцуващите пясъци

И от заспиващи звезди

И короната сама си сложих

С камъни от незаспиващи  мечти

Понякога танцувах на залези самотни

А друг път препусках в омагьосани гори

С очи горещи, а дланите премръзнали

създавам слънце с хиляди лъчи

Онази съм, която не признава ничии окови

И от нищичко не я боли

Принцесата, която приказни герои рисува

И измисля ги дори

Която стихове ще ти напише

Дори и да не заслужаваш ти

Една принцеса – пораснала, голяма

Без замък, но с мечти

В които хем я има хем я няма

Защото тук е, но обича да лети