Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда...

Дъждът се засили и градът започна да се губи в далечината.

Той се загледа навън. И друг път бях забелязвала как наблюдава дъжда.

И никога не се криеше от него.

- Защо обичаш дъжда...? – прекъснах блуждаещите му мисли, изгубени през прозореца. Той премигна бавно, не откъсвайки поглед от стъклото. Ръката му потрепна и хвана моята.

- Не ти трябва преводач, за да разбереш дъжда...Той винаги разказва точно твоята история, изпява точно твоята песен. – засмя се леко с ъгълчето на устните си и тръпчинката му заигра. – Просто притихни и слушай... Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Тишината отново завладя пространството. Само шумът от на падащите капки по стъклото се чуваше фино. Мълчахме. Тихо. Заедно. Скоро капчиците затанцуваха странен танц и донесоха спомена за любима песен. Заприличаха на малки ноти, танцуващи по стъклото.

Беше прав. Не ми трябваше преводач, за да разбера дъжда. И за да го обикна.

Из "Безвремие", Стефана Белковска
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
още на: www.facebook.com/stefanabelkovska