Здравей, непознат,
Защо ти пиша ли? Защото идва Коледа и защото по
Коледа казват, че мечтите се сбъдват. Сигурна съм, че и ти имаш много мечти,
сигурна съм, че вечер заспиваш, сгушен под завивките, представяйки си как те се
сбъдват, сигурна съм, че там, в тъмнината твоят вълшебен свят става реалност. И
е красив, нали? Знам, че е красив...Може би и все още вярваш в добрия старец,
който идва заедно със залязващата луна, поглежда през прозореца и тайно
разпръсва своят вълшебен прашец точно в коледната нощ. И на сутринта се будиш с
онова гъделичкащо чувство, с онова оптимистично усещане, че чудесата се
случват. Защото...ами защото всички вярват в това. Но аз искам днес наистина да
повярваш. И затова ще ти разкажа една приказка. Тя не е коледна, тя е
приказка за всеки ден. Приказка, с която да заспиваш под топлите завивки във
вълшебния си свят и да вярваш...но нека първо да започнем с нея. Имало едно
време едно малко момиченце, то си мечтаело да стане нито принцеса, нито пък балерина,
искало да стане писателка. Да, точно така, писателка. Мечтаела си да кара
хората да се усмихват, когато четат онова, което е написала ,защото знаеш ли,
тя си мечтаела за истинска любов, за красиви места, за мир, за сбъднати мечти,
за хора, които се държат за ръце и вярвала, че всички по земята мечтаят също за
това и че ако го напише, хората ще се усмихват и ще бъдат щастливи...Но нейната
майка живеела в съвременния свят, знаела, че парите не достигат и трябва да
работиш усърдно, за да успееш в живота и постоянно й казвала: „Писателите не
изкарват пари”. Повтаряла й го толкова
често, че малкото момиченце започнало да заспива все по-често с тази мисъл, а
не с вълшебния си свят, в който е писателка. И така, малкото момиченце
пораснало и станало голяма жена. Станало преуспяла бизнес дама, пътуваща из
целия свят, печелеща много пари, караща скъпи коли. Но нещо все не й достигало.
И тя не знаела какво. Докато една вечер, когато си седяла сама, в големия си
лъскав палат, докато навън валял ситен летен дъжд, безцелно натискала клавишите
на лаптопа си и търсела и тя не знаела какво...нещо, нещо, което да допълни
щастието, което все така не й стигало. И тогава я видяла – папката на компютъра
си, със заглавие „книга”. Очите на голямото момиче се разширири от учудване,
пръстите й започнали да трептят от вълнение и то натиснало бутона „отвори”.
Вътре, на малък файл стояла първата й книга, книгата, която била написала,
когато била още дете, първия й роман. Голямото момиче веднага започнало да
чете, чувствайки в сърцето си онова,
което толкова много му липсвало и...започнало да пише. Да пише ли пише. Не
спряло да пише цяло лято. Едно дъждовно лято, всяка нощ, до късно, без да спи,
пишело ли пишело. Лягало си с трепет в сърцето и се събуждало с усмивка, тичало
по задачи и срещи, а вечер пишело отново и отново. Година по-късно голямото
момиче имало своят първи роман, а малкото момиче – своята сбъдната мечта. Това,
което искам да ти кажа, скъпи непознат е, че понякога мечтите ни могат да
изглеждат недостижими, понякога могат да изглеждат невероятни, понякога ...могат
да изглеждат глупави. Но там, в сърцето си, ние знаем, че истински щастливи сме
само, когато мечтаем.
Животът е изключително точна
система, която често ни води на места, далечни от мечтите ни,по-красиви,
по-привлекателни,по-достъпни от невъзможното в сънищата ни...
Животът понякога е въртележка,
обърквайки представите ни какво
искаме наистина
и подхранвайки страха ни
способни ли сме и заслужаваме ли да
го получим....
...но истинската мечта се познава от сърцето
и то знае...
Знае как
да изживее минутите и да преспи часовете,
как да пропътува пространствата, километрите съмнения,
кога да полети и кога да се спре,
кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, кое
да прости....
И без
значение дали след десет, двадесет или тридесет години,
то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....
Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло му
времето,
хората, света, живота...
ще я прегърне без страх и ще заплаче...
знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще го
направи отново цяло...
Затова, скъпи непознат, не спирай да мечтаеш.
Не само по Коледа, не само вечер, преди да заспиш, а винаги,
винаги, винаги...
Защото истинските желания живеят вечно в сърцето и няма
пречка, няма сила, няма време, които да ги спре да се осъществят.
Голямата мечта е път-тя е цел, любов и светлина.
А те винаги побеждават.
Мечтай.
С обич, Стефана
