Никога

Аз никога не те прегърнах
И никога не те усетих част от мене
В голяма дъщеря не се превърнах
Така и не остана време

Аз никога не казах татко
Не тичах като мъничка след тебе
Не заспивах сгушена в тебе сладко
И нямах кукла, кръстена на тебе

Не бях аз твоята принцеса
И короната не ме научи да държа
Но в кралица се превърнах
Макар и с ожулени колена

А искаше ми се понякога да те прегърна
И да те позная в чуждите лица
Но ти така и никога не се завърна
И зная – по-добре така.