Моят Единбург...

Моят Единбург е пътища, които водят към минало и настояще.

Безкрайна улица, осеяна със спомени и сънища, истински и измислени...

Залязващо в червено слънце, сини вълни, зелени поля и много, много безкрай...

Моят Единбург е замъци, потракващи подкови, улици по цяла миля,

мирис на трева, мирис на минало, мирис на бъдеще.

Моят Единбург е една легенда, в която сърцето може да се връща там, 

където е забравило душата си.

Просто сядаш на онзи хълм, от който виждаш целия град. Не, виждаш целия свят. 

Толкова общ и толкова твой. Такъв, какъвто е бил. Такъв, какъвто ще бъде.

Онзи свят, дълго спял в сънищата ти, но който наяве, наяве винаги си търсил.

И аз го намерих -  там, между извисяващите готически кули, там, над улиците, потънали в мелодия от гайди, там, по извиващите се вечно зелени пътища, 

там, на колене пред безкрайния океан.

И точно там разбрах, че има нещо от него в мен, че има нещо и от мене в него...

Да се влюбя бе толкова лесно...просто, защото никога не съм спирала да го обичам.

Моят Единбург за вас е град, а за мен е дом.

Дом на сърцето ми.

И винаги ще се завръщам там <3