Аз не живея в него, той живее в мен.
Така познат, изпълнен с усещания, мисли...толкова мой
Светът на докосващите сетивата ми гледки,
на спомени, които никога не са се случвали,
на познатите пейзажи, които всъщност виждам за първи път...
Моят свят живее в мен, не аз в него..
Нося го навсякъде със себе си,
А когато времето се завърти и попадна в него...
Като небето и земята ставаме едно
И се сливаме в общ хоризонт
Най- красив, най-хармоничен, най-естествен.
И... просто съм щастлива
Дали той е щастлив с мен?
Вероятно.
Защото винаги ми се усмихва
с времето, което иначе все вали
Разбирам го без думи и усещам
Всичко, което ми шепти
защото... е моят свят.
0 коментара:
Публикуване на коментар