Един живот не стига

Един живот не стига

Да посрещна всички изгреви

И да изпратя всички дни

И да се удавя в цветовете на дъгата

Да обичам слънцето, луната, да броя звездите

И да докосвам всяка песъчинка

На всеки плаж, по който стъпвам

Да погледна от върха

Целият ни свят

Да заспивам с изгряващото слънце

И да плувам в морета, океани

сред преливащи вълни от топлина

и в преливащи любими времена

Да броя цветовете на падащите есенни листа

И да танцувам с дъжда

Горещ и хладен, а понякога студен

Да паля огън

И камина

Да танцувам боса докато навън вали

И да гоня снежинките като дете

Не за друго, а защото ги обичам

Както и зимата, студа

И снежни човеци да строя

И замъци от пясък

А после да ги снимам

За да си ги спомням винаги след това...

Един живот не стига да обичам

По милион различни начини

И в хиляди различни пъти

Някой, нещо...

Не стига да летя, да пътувам, да откривам

Нови светове и в тях новото ми аз

Да позная всички пристанища, летища, гари

Не стига да мечтая, да искам, да постигам
Не стига, но ще го живея 
сякаш е само един живот...

Тук сега