Бурята в сърцето ми

-         ...Не се страхувай.. – заговори ми тихо като на малко дете – бурите са толкова красиви....те ни напомнят, че небето също плаче понякога. Точно както правим ние хората. Но винаги, винаги след бурята изгрява слънце. Така е и в нашия живот. И в моя и в твоя е изгряло слънце, нали така? – погали ме нежно по лицето и се усмихна с една такава топлина. Сгуших се в него.

Отново беше прав. Сега сигурно щях да се влюбя и в гръмотевичните бури, от които толкова ме беше страх. Седях облегната на рамото му с ръка, впита в неговата. Джейсън бе като всички сезони в едно. Лятото играеше горещо в ръцете му, стопляйки моите ледени пръсти,есента – златиста, премигваше с очите му,  устините му с вкус на пролет ме събуждаха сякаш за нов живот, всеки път, щом ме докосваха. Вековен сън ли бях спала досега..? А зимата...зимата бе в уюта  на душата му... Не....бе уюта на моята душа, когато бях с него...

И така...сменящи се сезони, огън и лед...всичко в едно...

Из "Безвремие"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!