Карамелени очи...

„В този момент времето около мен спря. Всичко около нас се отдръпна и изчезна – хората, пространството, стаята, масата,светещата реклама сякаш изгасна,  подът, на който бях стъпила сякаш се  изпари и аз летях. Да, летях. Сякаш някакъв вакуум вмсука всичко и наоколо стана прозрачно и замъглено. Виждах ясно единствено и само него. Усещах само допира на ръцете му и очите му, впити карамелено в мен. Имах чувството, че докосва косите ми, играе си със сърцето ми, влиза в душата ми. А всъщност той не помръдваше. Главата ми се завъртя, адреналинът изпълни всяка молекула от тялото ми... 

Из "Чаках точно теб"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!