Лятото се бе забравило в очите му

Ами Джейсън? Джейсън не беше като другите. Прехвърлях през ума си спомените ми за него. Той носеше у себе си толкова много, обаянието от присъствието му не можеше да се опише с думи. С появата му всичко ставаше цветно и оживено, ново и вълнуващо. Имах чувството, че бе скрил в джоба на суитшърта си вълшебна пръчица, с която само с едно движение караше хора- та да го слушат в захлас. Излъчваше неописуема лекота, умееше да те понесе със себе си и като на вълшебно килимче да те отведе в нови светове. Той бе толкова естествен и истински. Усмивката 65 не слизаше от лицето му. Ангелите сякаш пееха чрез гласа му и сякаш бяха подарили мекотата си на душата му. А лятото? Лятото се бе забравило в очите му, завинаги. Пламтящи в зла- тисто-кафяво, те сякаш искаха да разкажат безброй истории. Виждах толкова много в тях, съзирах мечтите му – големи, пре- калено големи за нашия свят. Сърцето му сякаш гледаше през тези очи, преоткривайки цяла нова Вселена, и не се свенеше да заяви колко много иска, колко много мечтае, колко много може. Джейсън ухаеше на копнеж, на ентусиазъм, на нещо голямо, на нещо велико. А всъщност бе просто момче, за което не преставах да мисля...

Из "Чаках точно теб"
ОЧАКВАЙТЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Предварителни заявки:
http://www.bgkniga.bg/news/502/Chakah_tochno_teb_-_predvaritelni_zaqvki.html
#чакахточнотеб