Не стига времето за всичко в нашия живот...
залисани в забързаното ни ежедневие забравяме за истински важните неща...
отлагаме срещата с приятел от детинство, защото сме твърде заети,
не прегръщаме любим човек от миналото,
спрени от страха, че може би той не иска тази прегръдка,
а всъщност отвътре крещим "липсваш ми";
премълчаваме думи и чувства от страх да не останем неразбрани....
забравяме да кажем "обичам те" на близките за нас хора,
защото смятаме, че те вече го знаят...
И когато загубим тези хора завинаги, разбираме всъщност колко е късно за всичко...
и че всъщност няма време...
Колкото и банално да звучи, винаги казвайте "обичам те",
когато го чувствате, прегърнете тези,
които са ценни за вас, дарете усмивка,
намерете час време за едно кафе с онзи стар познат....
защото не знаете дали това не е последния път, в който ще го видите....
И най-вече - уважавайте чувствата на хората,
защото за вас те може да не означават нищо, но за тях може да означават всичко....
0 коментара:
Публикуване на коментар