Вълшебна приказка, която тепърва започва

"Почувствах се развълнувано, неловко, самоуверено и още няколко емоции едновременно. Усмихнах се в отговор. Докато отговоря, буквално излетяхме. Не разбрах колко време пътувахме, защото се бях втренчила в километража и постоянно сърцето ми прескачаше, защото той караше изключително бързо. Искаше ми се да му кажа да намали, но не посмях. До известна степен ми беше приятно. Исках да изключа от ума си пресмятанията кое е безопасно и кое не. Въпреки бързата скорост, пътувахме дълго. Изведнъж пред нас се откриха високите светещи сгради на града. Слънцето вече залязваше и небето бе толкова красиво – преливащо в синьо и червено. Навлязохме в трафика. Погледнах през стъкления покрив – многоетажните небостъргачи на Лондонското Сити се извисяваха високо над мен. В огледалните им прозорци се отразяваха преминаващите облаци и залязващото слънце. Постепенно светлините им започнаха да се включват. Нощта обгръщаше града, а той се превръщаше във вълшебен светещ мегаполис.  Постепенно слънцето си размени място с луната. Нежният соул, който се носеше от уредбата допринасяше за усещането ми, че съм в някаква вълшебна приказка, която тепърва започва.."

Из "Безвремие"
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!