И
така...прибираш се,
Лягаш
в същото легло
Пускаш
същото предаване
Прелистваш същата книга
И
дните започват да бъдат все същите
А
нощите...
И
някакси забравяш, че бил си другаде
И
видял си нови места...
Усещането постепенно се разсейва,
А дните се сгъстяват...
Само споменът
за теб не избледнява
Връщах се безброй пъти
По старите пътища
По
познатите пътеки
С
познатите полети и на познатите гари
Минавах
скришно покрай витрините
На
нашите кафенета
И
понякога дори посядах в тях
Чакайки и аз не знам какво
Да
се превърна в призрак може би
Какъвто отдавна ти си вече
Защото
може би едва тогава
Ще
си отново част от моя свят
И там, сред сменящите се сезони
Все
по-ясно го разбирах -
Отдавна
теб те няма
И в спомен
дори не се превърна
Едно
усещане си....празно
Като кратер на вулкан -
Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?