Карта на мечтите

..."– Тук има толкова много... живот! – възкликнах. После погледът ми се спря на голямата рамка на стената, в която бяха налепени различни фотографии. – Какво е това? – Кимнах към нея. По лицето му пробягна тънка нишка неспокойствие. Сигурна бях, че му се искаше да я свали възможно най-бързо и да я скрие от мен. Първосигнално се изпречи пред нея.
– Защо я закриваш? И само да ти кажа, че я виждам още.
Той въздъхна безсилно и се отмести.
– Това са моите мечти...
О, отново щеше да ми разкаже нещо вълнуващо!
– По-подробно, Джей! – настоях с трепет в гласа и се вгледах с интерес.
– Няма нищо за обяснение – ето нещата, които искам да постигна. – Сви рамене и погледна към рамката: по средата стоеше огромен надпис „Номер едно“, поставен в музикален диск. Около него се множаха снимките на коли, хубава къща, статуетки, награди, стадиони, препълнени от хора, мечтани дестинации.
– Харесва ми твоята карта на мечтите. А това кой е? – посочих ухилено към фотографията на влюбена двойка.
– Това е нещо изпълнено... – прегърна ме и ме целуна. – Е, вече знаеш всичко за мен! Нямам тайни...
Тъмнината в погледа му се разсея изведнъж.
– Благодаря ти, Джей... – увисих ръце на врата му. – А това легло ще побере ли и двама ни? – кимнах закачливо.
– Ако не, поне има достатъчно място на пода! – сви рамене, на секундата ме вдигна във въздуха и продължи да ме целува.
От този момент нататък настоях да прекарваме свободните минути в дома на Джейсън вместо в луксозните хотели, които той, разбира се, предпочиташе. Естествено, първоначално се възпротиви, но после се съгласи с мен и купи по-голямо легло. Заспивахме на приглушената музика, която се разнасяше нежно от уредбата, насред хилядите мечти, изписани по листовете и възпроизведени на касетки; там, под картината с изрезки, разкриващи ми цялото му сърце."
Из "Чаках точно теб"
#чакахточнотеб