Бялата къща на брега

Дните, които прекарахме в бялата къща на брега, бяха най-хубавите в живота ми досега... Всъщност бяха само три дни, пет часа и тринадесет минути. Красива и безкрайна вечност в моето съзнание. Всяка сутрин Джейсън се събуждаше преди мен. Отваряше огромните френски прозорци с изглед към морето и оставяше хладкия въздух да погали лицето ми. Като по поръчка, времето бе слънчево и дори леко топло. Освен това беше спряло. Спираше всеки път, когато гледах в очите с цвят на карамел; спираше всеки път, когато любимият ми се усмихваше с перфектната си усмивка. А после отново затанцуваше заедно с неговите пръсти, докосващи клавишите на пианото. Да, имахме и пиано... Вечер, когато тишината вече бе обгърнала брега, седях на терасата и наблюдавах тъмнината на безкрая. Леденият вятър лъхаше лицето ми, но не чувствах студ. Нежната мелодия, сътворена от допира на дългите му пръсти до клавишите, се разстилаше във въздуха като меко одеяло, което те обгръща... и те стопля. Усмихвах се, когато чувах гласа му нежно да припява. Не можех да предположа точно за какво си мисли, но знаех какво мисля аз. Или по-скоро какво чувствам: всичко! Вдишвах по-дълбоко и по-истински, нямаше ги вечните ми притеснения, нямаше го страхливото момиче. Усещах се свободна, истински свободна. Можех да хвърля пухенката на земята и да тръгна
гола въпреки студа. Знаех, че няма да настина. Можех да изтичам в морето и да плувам цяла нощ, вярвах, че няма да се удавя. Можех да тичам по плажа с боси крака и бях сигурна, че нямаше да настъпя нито един камък. Можех да пея с цяло гърло и знаех, че никой няма да ми се смее. Можех всичко, защото се бях влюбила истински...

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници и във всички онлайн магазини за книги!