И тогава той ми каза:
- Харесва ми как виждаш света различно, в малките неща;
как слънцето бавничко изгрява,
как в различен цвят ти е небето,
и листата на есента ги броиш - и по цвят, и по форма,
а в ръцете ти са толкова красиви,
как топло става щом дъждът внезапно спре,
а залезът го гледаш с влюбени очи,
студът обичаш го,
а нощта любима ти е и караш ме да мисля,
че вълшебствата съществуват....
....И тогава той ми каза, че ме обича.
Усмихнах и махнах с ръка:
- Не могат птиците да се обичат, те винаги ще търсят своето небе.
0 коментара:
Публикуване на коментар