Изгубих се във времена от пясъци

Изгубих се по пътищата криволичещи
В търсене на моето „сега“
Сред лица едно на друго все приличащи
Си мислех, че откривам аз следа

Изгубих се във времена от пясъци
И часовници със счупени стрелки
Обикалях омагьосана в замъци 
И заспивах под измислени звезди

През пустините преминах
И докоснах аз върха на този свят
И отгоре тайно го погледнах - 
изгубен между светлина и мрак

Преплавах океани и морета
Но все въпроси имах – къде, защо, кога
И не разбирах, че от таз объркана пътека
изградила съм си вече моето сега

Тогава спрях за миг и се огледах
защо ли бързах и всичко ли видях..?
или в паяжината оплетена на своя страх
като всички други времето си тихо пропилях

Седнах. Погледнах към безкрая
Очите си затворих и усетих целия ни свят
и разбрах, че тук, при нас е рая,
но да живеят повечето се боят

Затова реших - ще дишам и мечтая
тук, сега - ще го направя
за мен, за теб, за таз Земя
бъдещето по-красиво с пръсти ще извая 
и ще се усмихна на света!

photo by Ilia Popivanov