Равносметката е в това да осъзнаем колко сме научили.
И че всяка грешка е просто урок, който ни прави по-умни и надявам се, по-добри.
2015-та? Показа ми истинските неща, онези, които наистина имат значение, онези, които остават в сърцето ти следа завинаги. А всички останали, които досега си мислех, че са важни, ме научи да пусна да си вървят.
Днес, като всеки друг последен ден от годината, съм изпълнена с благодарност. И не, не си давам обещания в края на всяка година, а по-скоро се зареждам с надежда, че догодина всички ние ще се научим повече:
Да бъдем по-търпеливи и по-смирени,
Да приемаме света, такъв, какъв е, без да съдим и да се борим за това да сме прави,
Да се научим да забавяме крачка, да спираме, за да се насладим на случващото се около нас,
Да вдишваме повече от въздуха,
Да докосваме повече морето,
Да обичаме повече вятъра,
Да се наслаждаваме мълчаливо на изгрева и залеза...
Защото вярвам, че когато осъзнаем, че всичко и всички сме едно, ще усетим онзи вълшебен момент, моментът, в който малките неща крият най-истинската красота!
0 коментара:
Публикуване на коментар