Ноември...

Обичам началото... Началото на всеки месец ми носи един особен оптимизъм - оптимизъм за по-красиви дни, за по-успешни дни, за по-магични дни... Красивите листа на есента се разпиляха във времето заедно с отминаващия октомври.. Есента - времето, в което всичко старо умира, за да се потопи в затихващия дъх на наближаващата зима, а след това да се събуди отново за нов, изцяло нов живот. Усмихвам се на късното слънце, така както усмихва ми се то. Не ми пречи студа навън. Не ми пречи вятъра, нито пък ранно настъпващите нощи. Обичам всеки ден. Така както обича ме и той. Щом ме е направил част от себе си, обича ме, няма как :) Неделно сякаш събужда ми се всичко. Не ми се спи. Живее ми се. Тича ми се из листата. Играе ми се с тях. Пие ми се топло капучино, сгушена на някоя пейка. Наблюдава ми се света, преминаващ около мен. И точно така ще те посрещна.... Здравей,ноември!

Чети още...