24.12.2016 г.

Най-хубавото време от годината

Най-хубавото време от годината е тогава, когато чувстваме повече, усещаме повече, споделяме повече, прощаваме по-лесно....
Най-светлият празник е в душата и сърцето...
В онова, което даваме, а не в това което получаваме. 
В способността малко повече да разбираме другите, в една малка вяра, че можем да бъдем по-добри...
В това да осъзнаем, че чудесата се случват тогава, когато ги създаваме сами...
За тези, които обичаме,
За онези, които не познаваме,
За нас самите...
Весела Коледа! 



23.12.2016 г.

"Чаках точно теб" или идеалният Коледен подарък


https://atidora.wordpress.com/2016/12/20/%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%85-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B1-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5/

21.12.2016 г.

Намери време...

Не стига времето за всичко в нашия живот...
залисани в забързаното ни ежедневие забравяме за истински важните неща...
отлагаме срещата с приятел от детинство, защото сме твърде заети, 
не прегръщаме любим човек от миналото, 
спрени от страха, че може би той не иска тази прегръдка, 
а всъщност отвътре крещим "липсваш ми";
премълчаваме думи и чувства от страх да не останем неразбрани....
забравяме да кажем "обичам те" на близките за нас хора, 
защото смятаме, че те вече го знаят...
И когато загубим тези хора завинаги, разбираме всъщност колко е късно за всичко...
и че всъщност няма време...
Колкото и банално да звучи, винаги казвайте "обичам те", 
когато го чувствате, прегърнете тези, 
които са ценни за вас, дарете усмивка, 
намерете час време за едно кафе с онзи стар познат....
защото не знаете дали това не е последния път, в който ще го видите....
И най-вече - уважавайте чувствата на хората, 
защото за вас те може да не означават нищо, но за тях може да означават всичко....


19.12.2016 г.

Целуни дъжда

..."Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Тишината отново завладя пространството. Чуваше се само финият шум от дъжда, падащ по стъклото. Мълчахме. Тихо. Заедно. Скоро капчиците се впуснаха в странен танц и донесоха спомена за любима песен. Заприличаха на малки ноти, изписани по стъклото. Джейсън беше прав. Не ми трябваше преводач, за да разбера дъжда. И за да го обикна.
– Хайде! – скочи изведнъж и отвори вратата.
– Какво? Какво правиш? – запротестирах, когато ме затегли навън.
– Който не обича дъжда, никога не е танцувал с него!
Смехът му огласяше тишината наоколо, а аз се дърпах с все сила. Беше студено, не бях облечена много, щях да се разболея... Погледът на Джейсън буквално ме викаше. Майната му! Скочих и изпищях, сякаш със стъпването ми върху калната трева дъждът се усили. Джейсън тананикаше някаква песен и подскачаше около мен в измислен танц. Съвсем неумело се включих в стъпките.
– Видя ли... дъждът е песен.. и танц... Винаги можеш да му се довериш – обхвана кръста ми с две ръце, вдигна ме във въздуха и с всичка сила ме завъртя. Отново изпищях, а той се заливаше в смях.

„Когато и да имаш нужда от мен,
целуни дъжда,
когато ме няма за дълго,
целуни дъжда,
ако устните ти са самотни и жадни...
целуни дъжда...“

Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници!
#чакахточнотеб
www.facebook.com/stefanabelkovska





Помощ за Мони

Тази сряда от 19 часа в Караоке бар Versus, аз и още четирима талантливи автори ще обединим положителната си енергия в името на една добра кауза - събирането на средства за малкия Мони, който се нуждае от животоспасяваща операция. Каня всички Вас да се присъедините към литературно-музикалната ни вечер, в която ще прочетем кратки откъси от нашите творби, а всички средства от продажбата на книгите, както и всички средства, събрани на място, ще дарим за Мони. Ще се радвам да се видим там! <3
https://www.facebook.com/events/396965737304722/