Целуни дъжда

..."Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Тишината отново завладя пространството. Чуваше се само финият шум от дъжда, падащ по стъклото. Мълчахме. Тихо. Заедно. Скоро капчиците се впуснаха в странен танц и донесоха спомена за любима песен. Заприличаха на малки ноти, изписани по стъклото. Джейсън беше прав. Не ми трябваше преводач, за да разбера дъжда. И за да го обикна.

– Хайде! – скочи изведнъж и отвори вратата.

– Какво? Какво правиш? – запротестирах, когато ме затегли навън.

– Който не обича дъжда, никога не е танцувал с него!

Смехът му огласяше тишината наоколо, а аз се дърпах с все сила. Беше студено, не бях облечена много, щях да се разболея... Погледът на Джейсън буквално ме викаше. Майната му! Скочих и изпищях, сякаш със стъпването ми върху калната трева дъждът се усили. Джейсън тананикаше някаква песен и подскачаше около мен в измислен танц. Съвсем неумело се включих в стъпките.

– Видя ли... дъждът е песен.. и танц... Винаги можеш да му се довериш – обхвана кръста ми с две ръце, вдигна ме във въздуха и с всичка сила ме завъртя. Отново изпищях, а той се заливаше в смях.

„Когато и да имаш нужда от мен,
целуни дъжда,
когато ме няма за дълго,
целуни дъжда,
ако устните ти са самотни и жадни...
целуни дъжда...“

Из "Чаках точно теб"

Търсете във всички добри книжарници!

#чакахточнотеб
www.facebook.com/stefanabelkovska