Ще ти липсвам

Някой ден, когато си отида
Ще ти липсвам, зная
Ще ти липсва и гласа ми
И косите ми, и мириса ми на парфюм
И съобщенията ми  -
Ядосани и мили
И думите ми, че и ти ми липсваш
И тези, че обичам да си тук
И признанията и неизказани онези,

които понякога болят, но понякога и топлят
Ще ти липсват и нощите и дните
И ще ти липсва да идвам в съня ти
и ще ти се иска пак да бъдеш част от моя ден

и ще искаш пак да ме докоснеш

и пак да бъда твоя

дори за час, минута, миг...
Някой ден ще си отида

Знаеш...
Ще ти липсвам...знам...
А защо тогава се държиш 

сякаш винаги ще бъда тук...

Чети още...

Старите пътеки

И така...прибираш се,

Лягаш в същото легло

Пускаш същото предаване

Прелистваш същата книга

И дните започват да бъдат все същите

А нощите...

И някакси забравяш, че бил си другаде

И видял си нови места...

Усещането постепенно се разсейва,

А дните се сгъстяват...

Само споменът за теб не избледнява

Връщах се безброй пъти

По старите пътища

По познатите пътеки

С познатите полети и на познатите гари

Минавах скришно покрай витрините

На нашите кафенета

И понякога дори посядах в тях

Чакайки и аз не знам какво

Да се превърна в призрак може би

Какъвто отдавна ти си вече

Защото може би едва тогава

Ще си отново част от моя свят

И там, сред сменящите се сезони

Все по-ясно го разбирах - 

Отдавна теб те няма

И в спомен дори не се превърна

Едно усещане си....празно 

Като кратер на вулкан - 

Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?

Чети още...