5.02.2016 г.

Какво значение има времето навън, когато носиш слънцето в себе си?

Прекрасният ден не идва с хубавото време и не свършва със започването на дъжда.
Какво значение има времето навън, когато носиш слънцето в себе си?
Всички казват – животът е труден,
аз казвам – животът е приключение и е създаден да бъде вълнуващ и прекрасен.
А ти кой път си начерта?
Научих, че няма минало. И няма и бъдеще.
Всичко се случва тук и сега.
Какво значение има какъв си бил вчера, ако не знаеш кой си днес?
Подаде ли ръка на някого в нужда и подари ли усмивка на някого, загубил своята?
Какво значение има какво получаваш, когато не знаеш как да дадеш?
Днес ти може да си най-прекрасното нещо в живота на някой друг,
затова дай най-доброто от себе си.
Какво значение има дали някой те обича, ако сам не носиш любовта в себе си?
Научих, че че тези, за които си важен ще останат винаги до теб, дори когато видят най-грозните ти страни.
Всеки ден е ново начало. Открий важното на най-важното, защото другото няма значение. И се усмихни :)



Влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...

Пътуваме километри,
летим над различни страни,
докосваме океани и морета,
заспиваме сред безкрайни планини,
очите ни стават красиви, огледани в звездните небета над нас...
влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...
и ни се иска да полетим...
И точно тогава, когато сме в пълна хармония и си мислим, че сме видели всичко,
в живота ни влиза един единствен човек.
Разтърсва ни, усмихва ни, разплаква ни.
Преобръща всичко наопаки.
И желанията ни вече не са същите,
и мечтите ни вече не са същите,
и сърцето ни вече не е същото.
И ние не сме същите.
И не, никога няма да бъдем същите.
И не, не искаме да бъдем същите.
С него чувстваме повече,
виждаме повече, искаме повече.
И няма значение дали този човек е бил до нас за ден,
за месец, за година или само за миг,
той променя света ни завинаги.
Обикновено тези хора не остават в живота ни,
те идват, за да преобърнат представите ни за света и да променят самите нас
или всъщност....
да ни покажат точно какви искаме да бъдем.
Те пътуват във времето и пространството,
за да се срещнем отново тогава, когато най-много имаме нужда един от друг.
Днес, утре, някога...а може би в някой друг живот.
Всичко е безвремие...

Всички ние имаме този специален човек в живота си, щастливи, че сме го срещнали, пазейки в сърцето си една единствена дума за него и тя е : Благодаря ти!

4.02.2016 г.

Вселени от различия

Толкова съм близо, а всъщност толкова далеч
Днес не мога да те видя
Всеки има вече собствен свят
Не мога да ти се обадя, не мога и да ти напиша...
Че съм тук.
Вървя все така, по същите пътеки
И виждам същите цветя...
Но днес е толкова различно
А аз почти не помня твоя глас
Не помня и смеха ти
А чертите на лицето ти някакси ми се размиват
Така както спомените ми за нас
Остана ми само чувството
Чувството, което всеки умее да остави
Дори когато си отиде, дори да го забравиш
Едно усещане за всичко
Едно усещане за теб
Мина кратко време, а е сякаш цяла вечност
Километри в разстояние, вселени от различия
Правейки невъзможно онова, което може би,
Може би, щеше някакси да бъде
Ако...
Влакът подминава познатата ми спирка
Не слязох.
И главата си обърнах, за да не виждам надписа, напомнящ ми
как тичам към изхода, за да открия теб,
Седиш в онази кола, насред дъжда и чакаш мен...
Споменът нашепва, че си там,
Но аз наяве зная, зная, че те няма.
Така че, влакът продължава.



1.02.2016 г.

Самотата е опасен магьосник

И най-често те наранява онзи, към когото си хранел най-голямо доверие...
Доверие, което ние самите сме изградили.
Не той. Не тя. Не те.
Разочарованието не идва от тях.
Идва от нас. Колко ми бе трудно да разбера! 
Че очите ми са били слепи, не виждайки очевидното
Че сърцето ми е било празно, не усещайки нищо
Дааа, самотата е опасен магьосник..
Тя има способността да ни кара да вярваме в измислици
И съвсем умело да съчиняваме такива
Да откриваме надежда и в най-бездънния тунел
Да обичаме тези, които заслужават най-малко обич
и още много да, да и да....
Отровен коктейл от опасни илюзии и повтарящи се случки
Когато осъзнах, че съм поставяла на прекалено висок пиедестал хора
Дарявайки ги с приза "приятели", които дори не знаят значението на тази дума
Първоначално се почувствах тъжна
Предадена. Глупава
И да, заболя
Но после осъзнах, че аз съм била онази, която е дала тази награда
Приятел!
Приятел?
Или просто някого, от когото съм имала нужда
Някого, когото сама съм превърнала в такъв
В моето съзнание, в част от моя живот
уж се обичам, пък не усетих, не разбрах
че в стремежа си да запълваме празнотата изсипваме още повече празнота
Празни хора, празни думи, празни обещания, празни нощи
А уж са пълни
А уж е любов
И уж е приятелство
И винаги ще са винаги до теб
Даваме всичко, а не получаваме нищо
дори не забелязваме...
Не съдя никого. Хората не са техните постъпки.
Всеки дава най-доброто от себе си.
Хората заслужават правилните етикети
Поне така по-малко ще боли...



Никога

Аз никога не те прегърнах
И никога не те усетих част от мене
В голяма дъщеря не се превърнах
Така и не остана време

Аз никога не казах татко
Не тичах като мъничка след тебе
Не заспивах сгушена в тебе сладко
И нямах кукла, кръстена на тебе

Не бях аз твоята принцеса
И короната не ме научи да държа
Но в кралица се превърнах
Макар и с ожулени колена

А искаше ми се понякога да те прегърна
И да те позная в чуждите лица
Но ти така и никога не се завърна
И зная – по-добре така.