Самотата е опасен магьосник

И най-често те наранява онзи, към когото си хранел най-голямо доверие...

Доверие, което ние самите сме изградили.

Не той. Не тя. Не те.

Разочарованието не идва от тях.

Идва от нас. Колко ми бе трудно да разбера! 

Че очите ми са били слепи, не виждайки очевидното

Че сърцето ми е било празно, не усещайки нищо

Дааа, самотата е опасен магьосник..

Тя има способността да ни кара да вярваме в измислици

И съвсем умело да съчиняваме такива

Да откриваме надежда и в най-бездънния тунел

Да обичаме тези, които заслужават най-малко обич

и още много да, да и да....

Отровен коктейл от опасни илюзии и повтарящи се случки

Когато осъзнах, че съм поставяла на прекалено висок пиедестал хора

Дарявайки ги с приза "приятели", които дори не знаят значението на тази дума

Първоначално се почувствах тъжна

Предадена. Глупава

И да, заболя

Но после осъзнах, че аз съм била онази, която е дала тази награда

Приятел!

Приятел?

Или просто някого, от когото съм имала нужда

Някого, когото сама съм превърнала в такъв

В моето съзнание, в част от моя живот

уж се обичам, пък не усетих, не разбрах

че в стремежа си да запълваме празнотата изсипваме още повече празнота

Празни хора, празни думи, празни обещания, празни нощи

А уж са пълни

А уж е любов

И уж е приятелство

И винаги ще са винаги до теб

Даваме всичко, а не получаваме нищо

дори не забелязваме...

Не съдя никого. Хората не са техните постъпки.

Всеки дава най-доброто от себе си.

Хората заслужават правилните етикети

Поне така по-малко ще боли...