Вратата на черната лимузина се отвори. Седях със
скръстени ръце пред задния изход на хотела и се чувствах отново на
деветнадесет. Този път обаче бях навреме да изпратя Джейсън. Но не навреме, за
да задържа всички мигове в настоящето. Как да счупя предопределеността? Нямаше начин...
Той стоеше пред...