Завинаги
Тя седеше срещу мен - най-добрата ми
приятелка, най-красивата жена, която познавах. Бе протегнала нежната си длан, а
огромният камък на безименния й пръст почти ме ослепяваше. Уж радостна, ми се
усмихваше сухо, разказваше за най-големия ден, който й предстоеше, за който
мечтаеше от дете,...