21.01.2016 г.

Когато си отидеш у дома

Ще ми бъде малко мъчно, но ще мине Така както отминава дъжда през пролетта Очите ми ще бъдат океани Когато си отидеш у дома Ще бъде всичко пак каквото е било Изгрева, нощта и всичко друго Ще се търкулне неусетно пак деня И годините ще литнат като пеперуди Часовете пак ще имат точните секунди И луната...

Можем ли?

Понякога в мен се събужда един особен навик - навикът да поглеждам назад в миналото. Това пътуване винаги завършва по един и същи начин – аз казвам на себе си:  "Колко си била глупава!” ( и веднага след това се оправдавам с младостта си и естествено, разбираш ли – нормално е да се греши)! Но...