21.01.2016 г.

Можем ли?

Понякога в мен се събужда един особен навик - навикът да поглеждам назад в миналото.
Това пътуване винаги завършва по един и същи начин – аз казвам на себе си: 
"Колко си била глупава!” ( и веднага след това се оправдавам с младостта си и естествено, разбираш ли – нормално е да се греши)!
Но въпреки това въпросите в главата ми започват да валят един след друг като капки на засилващ се порой:
Защо не каза това вместо онова, защо не постъпи другояче тогава, 
защо не си призна чувствата на момчето, което обичаше, 
а защо не се пребори за момчето, което обичаше? (сега би го направила и това е повече от ясно!)
Защо не замина на онова пътуване, което толкова те плашеше, но едновременно с толкова го искаше,
защо не се извини на най-добрата си приятелка (може би днес все още щяхте да бъдете такива), защо правеше почти всичко на инат и наистина ли ти трябваше тази татуировка? 
Защо, защо, защо...въпроси, които сякаш, зададени днес, 
имат най-правилните отговори на света. 
Дали? 
Да, днес, може би съм по-смела и бих казала повечето от нещата, които мисля, а също и които чувствам, но дали...дали след пет години няма отново да си кажа: "Колко си била глупава"! 
И да, може би определено ще се осъдя - поглеждайки назад във времето и озовавайки се сега, в дни, в които позволявам на страховете ми да са по-големи от мечтите ми, в нощи, в които не мога да заспя, търсейки отговорите на напълно безсмислени въпроси, сега, когато правя по-рядко глупости, защото чувствам все по-малко, сега, когато всичко съм си казала, просто защото нямам какво да кажа, сега, когато...дали сегашните ми решения са глупави? 
И научаваме ли се изобщо да не повтаряме грешките си?
Порастваме ли? Ставаме ли по-зрели?
Можем ли да махнем с ръка и да изпратим лятото без да тъжим в есента? (например)
Можем ли да се зарадваме на снега, без да мърморим за това, че някой не е изчистил пред дома ни? (осъзнавайки, че това трябва да сме самите ние)
Можем ли да простим на онзи приятел, който толкова обичахме, а после времето ни раздели? (и какво са няколко години за истинското приятелство)
Можем ли да се върнем там, където се провалихме и да започнем наново? (с вдигната глава и с повече вяра в себе си)
Можем ли да зачеркнем с молив думата "грешка" и да разберем , че няма грешки, а просто падания и ставания по пътя на живота ни?
И най-важното - можем ли да простим на себе си?
Да се съдим по-малко?
Да се обичаме повече? 
...и отново да направим някоя глупост (просто защото сърцето ни го иска)

Можем ли? 


Може би ще харесате:

  • Аз изгубих своя път_TEASER-"....Аз изгубих своя път. Лутах се през последните години, опитвайки се да намеря баланса между емоциите си, но всичко, което правех, бе да пу… Чети още...
  • Магичната Прага...Не само забележителната архитектура, малките тесни улички, павираните площади, катедралите и спиращия дъха Карлов Мост, превръщат Прага в магнетичн… Чети още...
  • Премиера на романа "Чаках точно теб" в ЛондонНа 29-ти април, от 18 часа ще се радвам да се видим в българската библиотека "Имало едно време" да си поговорим за любовта и сбъднатите мечти! Очаквам… Чети още...
  • Моите италиански дни-TEASER-"Всеки ден Италия ми предлагаше нещо ново, нещо различно, скрила в прекрасната си природа. Досега не бях виждала по-чиста, кристална вода. Дос… Чети още...
  • Карта на мечтите..."– Тук има толкова много... живот! – възкликнах. После погледът ми се спря на голямата рамка на стената, в която бяха налепени различни фотографии.… Чети още...

0 коментара:

Публикуване на коментар