И все още виждам теб
през запотеното стъкло
На онази кола,
От която съм слязла преди секунди,
Секунди преди дъждът да завали,
да завали по релсите на онази гара,
гарата, от която трябва да си тръгна,
да тръгна на далеч, далеч оттук,
далече от тебе, далече от сега...
И все още виждам часовникът...