Да се влюбя отново в теб ли...

Да се влюбя отново в теб ли... 

Не мога. Не искай това от мен.

Не казвай, че ти липсвам,

не казвай, че обичаш,

не казвай колко много знача аз за теб

Аз зная всичко това...

Но думите са просто някакви слова

а любовта не свършва с хепи енд, когато

няма свобода

Затова аз искам все така да бъдем -

такива, каквито сме сега

Затова те моля - замълчи

и просто изчакай ме в дъжда

Колата запази я топла,
със запотените стъкла

Аз просто искам  да усещам твоя допир

И устните ти жадни за онова
Което само аз ти давам 

И което не свършва с вечерта

Седни да погледаме как слънцето едва-едва

Прокарва си през прозорците пролука
и танцува по нашите тела
А чаршафите са още мокри
И носят спомените от нощта
Остани в спомените живи
Остани в сърцето, в спомена, в духа
Остани и вчера, днес и утре
Остани в тихото очакване
Остани с шепота, в съня 

Остани такъв, какъвто си
И никога не се променяй

защото аз не искам да се променя
Искай ме завинаги така
както аз искам теб сега

Чети още...

Ще ти липсвам

Някой ден, когато си отида
Ще ти липсвам, зная
Ще ти липсва и гласа ми
И косите ми, и мириса ми на парфюм
И съобщенията ми  -
Ядосани и мили
И думите ми, че и ти ми липсваш
И тези, че обичам да си тук
И признанията и неизказани онези,

които понякога болят, но понякога и топлят
Ще ти липсват и нощите и дните
И ще ти липсва да идвам в съня ти
и ще ти се иска пак да бъдеш част от моя ден

и ще искаш пак да ме докоснеш

и пак да бъда твоя

дори за час, минута, миг...
Някой ден ще си отида

Знаеш...
Ще ти липсвам...знам...
А защо тогава се държиш 

сякаш винаги ще бъда тук...

Чети още...

Старите пътеки

И така...прибираш се,

Лягаш в същото легло

Пускаш същото предаване

Прелистваш същата книга

И дните започват да бъдат все същите

А нощите...

И някакси забравяш, че бил си другаде

И видял си нови места...

Усещането постепенно се разсейва,

А дните се сгъстяват...

Само споменът за теб не избледнява

Връщах се безброй пъти

По старите пътища

По познатите пътеки

С познатите полети и на познатите гари

Минавах скришно покрай витрините

На нашите кафенета

И понякога дори посядах в тях

Чакайки и аз не знам какво

Да се превърна в призрак може би

Какъвто отдавна ти си вече

Защото може би едва тогава

Ще си отново част от моя свят

И там, сред сменящите се сезони

Все по-ясно го разбирах - 

Отдавна теб те няма

И в спомен дори не се превърна

Едно усещане си....празно 

Като кратер на вулкан - 

Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?

Чети още...

Мирис, а по-силен от присъствие

Мирис, а по силен от присъствие
И сякаш пак си тук,
Да, пак си тук
В спомени, които започват да танцуват
Като призрачени актьори
По невидимата сцена
усащам мириса, парфюма ти

така реално тук си

завладяваш сигурно съзнанието ми
И мозъка ми
И дълбините на душата ми
И дори сърцето ми

както винаги го правиш
Не мога да се боря, знаеш

и затварям очи и тръгвам пак към теб

и там съм, пак съм там
Танцувам в спомените
Прегръщам призрачното ти лице

така, така залъгвай ме

че истински си

знаеш как винаги ти вярвам 

усмихваш се, усещам
Не мога да видя чертите ти съвсем,
но парфюмът ти така е истиниски
усещам го и сякаш тук е и сега
танцувам с призрачните спомени
и превръщам ги в истински лица..

Чети още...

Да те обичам е като да дишам

-         Да те обичам е като да дишам– толкова е естествено за мен. 
     Ти си част от мен, сякаш винаги си бил и дори когато те нямаше, аз пак те усещах, пак те чувствах. 
     Чувах думите ти в сънищата ми, чувах те как плачеш, когато те болеше, 
     знаех кога успяваш и кога се проваляш, знаех, кога не спиш, кога обичаш, 
     кога мразиш. 
     Ти живееше в мен във всеки един ден от тези години...не зная как, не мога да си го обясня. 
     Но ти си тук, винаги си бил – тя посочи сърцето си. 
     Виждах те на сън толкова много пъти.... Продължих живота си, имах най-прекрасните години в младостта си, бях по цялата земя, но навсякъде, навсякъде, където отида ти все пак беше с мен, в сърцето ми. 
     Няма как да избягаш от това, не можеш. Опитах. 
    То е като паразит, като пиявица, залепена за теб. 
    Като татуировка, която винаги носиш със себе си. 
    Цял живот. 
    И колкото и да се опиташ да я изтриеш, да я измиеш, не става, не можеш да я изрежеш, защото боли, не можеш да сложиш друга върху нея, защото още си личи. 
     Това си ти – моята татуировка. Но на сърцето ми. 

Из "В друго време" - Стефана Белковска
още на: www.facebook.com/stefanabelkovska

p

Чети още...