Призраци

Да....имаше и такива хора в живота ми. Такива, които обичах с цялото си сърце Призраци, призраци ги наричам бродещи изгубени души без сенки, имащи някога лице понякога само понякога се завръщат в обърканите ми сънища в студените нощи тогава, когато няма никакви звезди и никога, никога не разбират че...

Чети още...

Не искам да съм част от обърканите релси

Не говори, не искам да те слушам Слухът ми изморен е от празните ти думи Обещания, слова... Не вярвам вече в нищо Защо ли? Ей така.. Да, да, чувам, че ме викаш, но не виждаш ли - продължавам да вървя по моят път, забрави ли - различен от твоя, криволичещ кръстопът не искам да съм част от обърканите...

Чети още...

Счупени крила

Каква съм ли - изгубена Дори сама не мога да се прочета някъде в пустинята съм, насред нищото Със счупени сълзи и счупени крила Забравих вече да летя... Как става ли? Ами така! Когато мечтаеш някакси по детски И почти така искрено обичаш Усмихваш се с топлина  И светлината те изпълва...

Чети още...

Да се намериш в пустошта

От lazara.bg им хареса да пиша за пътуванията ми, а на мен ми харесва да си спомням за най-прекрасните места, които съм посетила. Заповядайте с мен да помечтаем сред вечните пясъци на Сахара! <3 ...Когато неотдавна прочетох “Алхимикът” на Паолу Коелю, за момчето, прекосяващо пустинята, за да стигне...

Чети още...

Тя

- Обичам дома си. Да, напоследък падат бомби постоянно, но аз пак го обичам. Тя беше красива. Съвършена кожа, изразителни дълбоки очи, фина усмивка. - Там не ходя така. - продължи тя, посочвайки овала на лицето си. Там съм забрадена. - уловила учудата в погледа ми, развеселено кимна с глава. - Не...

Чети още...