Призраци

Да....имаше и такива хора в живота ми.
Такива, които обичах с цялото си сърце
Призраци,
призраци ги наричам
бродещи изгубени
души без сенки, имащи някога лице
понякога
само понякога се завръщат
в обърканите ми сънища
в студените нощи
тогава, когато няма никакви звезди
и никога, никога не разбират
че не са добре дошли,
не, не са добре дошли
светът им толкова е празен,
но още по-празно е с тях
защо тогава са ми те?
защо ми е да обръщам се назад?
миналото няма нищо ново да ми каже
прашлясали корици, прочетени глави
героите бродят като сенки,
сенки тънещи в мрак
А аз знам - само любовта носи светлина
Затова не ми трябват те

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/