Счупени крила

Каква съм ли - изгубена
Дори сама не мога да се прочета

някъде в пустинята съм, насред нищото

Със счупени сълзи

и счупени крила
Забравих вече да летя...

Как става ли? Ами така!

Когато мечтаеш някакси по детски

И почти така искрено обичаш

Усмихваш се с топлина 

И светлината те изпълва - 

От върха се спускаш и политаш -

Щастливо, сбъднато , красиво

Но няма как и всичко дърпа те надолу - 

Гравитация и спомени, мисли, време, часове, минало и нещо непростено 

И някакси естествено се връщаш пак назад

Но връщане назад няма 

Веднъж, когато си летял 

по земята някакси не ходиш

превръщаш се в сянка,

в човек без път и без компас,

търсиш без да знаеш и ти какво

и луташ се в кошмари, в сънища, в умора

и много често сред грешните хора

искаш да обичаш

но често мразиш

искаш слънце, а пък винаги вали

и така, наопаки е всичко

на земята се седи

и тогава се изгубваш

ставаш призрак без крила

подминаваш бързащите хора

и усмихваш се едва

а те си мислят, че си луд

"Лъжа е - хората не могат да летят" -

Усмихват се със съсухрени лица

Така е - може би е лудост

но е така този свят е пълен с лъжи...

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/