Не спомените остават накрая...

Завъртя очи – надписът на гарата стоеше над нея. Бе време да върви. Последните часове се изнизаха като пясък през пръстите й. А толкова искаше да го задържи. Не пясъкът – него. Момента. Обърна се към пътя – той все още стоеше там – в красивата си спортна кола, с брадичка, подпряна на дланта му. А...

Чети още...

И чаках теб...

Бе прекалено рано сутринта. При други обстоятелства щеше да спи до обяд в почивния си ден, но не и днес. Днес щеше да го види... Минало бе толкова време – самата тя не бе сигурна колко точно. Седеше на дивана и безцелно превключваше каналите на телевизора. Имаше цели два часа до уречената среща. Два...

Чети още...