31.08.2016 г.

И чаках теб...

Бе прекалено рано сутринта. При други обстоятелства щеше да спи до обяд в почивния си ден, но не и днес. Днес щеше да го види...
Минало бе толкова време – самата тя не бе сигурна колко точно. Седеше на дивана и безцелно превключваше каналите на телевизора. Имаше цели два часа до уречената среща. Два часа оставаха от вечността, в която очакваше тази среща. Но днес не беше като преди.
Да, отново го имаше пърхането на пеперудите в стомаха и онова особено усещане, предизвикано от бушуващия адреналин. Да, точно това усещане, което се появяваше само, когато тя беше с него.
И все пак беше различно. Прехвърляше през  ума си последната им среща и все още Адел звучеше в главата й, когато се сещаше как той не дойде на следващата. Тогава се зарече, че никога няма да му прости. Ще събере парченцата на разбитото си его и разбитото си сърце и ще продължи напред... без него. Само че сама знаеше, че няма понятие какво е без него. Цял живот той беше там, вероятно и цял живот щеше да бъде. И желанието също. Да опита отново от усещането, чувството, от адреналина, от емоцията, от онова, което я караше да изживее мига, а после да се чуди дали е сънувала. И така до следващия път.
Каналите се сменяха, а минутите сякаш не минаваха. Дали бе успяла да притъпи усещанията?
Дали пеперудите не бяха просто навик, на който са му пораснали криле? Дали буцата в гърлото не бе просто глътка от сутрешното кафе? А можеш ли да възпиташ навиците си? Можеш ли да укротиш егото и душата си? Можеш ли да кажеш не на онова, на което винаги си искала да кажеш да?
Позвъни се. Времето изтече. Време беше да започне да брои наново.

http://dama.bg/article/i-chakah-teb/12267/

Може би ще харесате:

  • Обичащи дъждаВали. На пресекулки, на спомени, на вечности, на докосвания, на думи Неизказани и мокри На многоточия и запетаи, В недовършени разкази и истории без н… Чети още...
  • Той ..."Все още не можех да избистря съзнанието си от мимолетната среща, която ми се стори по-дълга от вечността. Вече стоях там – най-отпред, пред сцена… Чети още...
  • Нова ГодинаРавносметката никога не е била в това да претеглим колко сме спечелили и колко сме изгубили,Равносметката е в това да осъзнаем колко сме научили.И че … Чети още...
  • Целуни дъжда ..."Пръстите му се пуснаха нежно по дължината на косата ми и ме придърпаха към себе си. Отпуснах глава на рамото му. Тишината отново завладя простран… Чети още...
  • Научих се Научих се да бдя над мислите си сякаш са деца; Научих се да пестя думите си сякаш са вода; Научих се да контролирам гнева си сякаш е кола; Научих се … Чети още...

0 коментара:

Публикуване на коментар