Изпращаме, посрещаме...
Често идването на Новата Година е като пътуване до някоя непозната дестинация, а изпращането й като завръщане вкъщи – отново си на същото място, но някакси си променен...
В секундите на отминаващото време често се питаме какво точно ни даде изминалата година или...какво точно й дадохме ние? Дадохме ли й повече от себе си, за да бъде по-хубава за самите нас, повече, за да постигаме целите си и всъщност постигнахме ли ги и наистина..? Спазихме ли обещанията си към нас и към хората, които обичаме, намерихме ли малко повече време за всички ни, но най-вече да спрем поне за малко и да погледаме заобикалящия ни свят? Времето, изтекло като бял снежец, хванат между пръстите ни ни кара да се питаме имаме ли наистина дни за равносметка или всеки ден е равносметка?
Лягахме ли си вечер с ръка, поставена на сърцето, благодарейки за най-хубавото, случило се през деня, изброявахме ли сутрин нещата, които имаме, вместо да се оплакваме за нещата, които ни липсват? Обичахме ли малко повече себе си, преди да искаме другите да ни обичат? Останахме ли там, където искахме да бъдем и загърбихме ли онова, което ни дърпа назад? Бяхме ли достатъчно смели да се хвърлим във водовъртежа на времето, рискувайки всичко, за да постигнем само едно?
Желания, стремежи, мечти...
Често, обръщайки се назад осъзнаваме колко красиви са били миговете, които са минали толкова бързо, докосваме с усмивка снимките, уловили моментите, в които сме били истински щастливи и искаме още от тях и именно в това е вълшебството – в осъзнаването, че сме имали, че можем да имаме и ще имаме още от тях.
И в един свят, където всичко се променя, където всичко се върти, където няма нищо стабилно, ви пожелавам да намерите своята опорна точка, своята крепостна стена – тази, на която винаги можете да се облегнете, когато ветровете на времето ви връхлитат силно, тази, за която да се хванете, когато пропадате някъде там в неизвестното, тази, която ще ви накара да се усмихнете, когато най-много ви се плаче, онази опорна точка, която ще ви накара отново да бъдете себе си, когато най-малко вярвате в това – и независимо дали тя е човек, място, мечта, цел или просто усещане – намерете я, пазете я, защото тя и само тя ще бъде винаги вашата щастлива звезда, която ще помогне мечтите ви да се сбъднат!
Пожелавам ви повече "Обичам те", "Благодаря ти", повече смелост да прощавате и по-малко его, за да казвате "съжалявам", пожелавам ви баланс и хармония вътре във вас, защото първо трябва да ги имаме в себе си, за да можем да ги споделим с другите. <3
0 коментара:
Публикуване на коментар