15.03.2016 г.

Природно бедствие. Щети.

Да ти се обадя ли...
Номерът отдавна го изтрих
И нищо, че го помня до последната му цифра
Ще излъжа и телефона ще изключа
Пердетата ще спусна и ще опитам себе си да заблудя
Че навън е нощ и трябва да заспя
И не, не че теб не помня
И не, че помня още твоя глас
И не, че не искам да те видя
И още повече да те усетя
Просто зная
След теб е опустошение,
Природно бедствие си ти
И от него казват трябва да се бяга
Причинявало щети...
Но как да кажа,
Как да обясня на всички,
Че от бурята излизам винаги по-цяла
Отколкото някога била съм
Или пък някога ще бъда
И вместо да избягам
Срещу вятъра вървя
И тичам даже 
Без чадър
И Без качулка
И Без защитни очила
Как да ходя по земята
Щом веднъж летях...?
Искам си непонятните светове, в които винаги ме водиш
И трепета, И любовта, и всичко
Изгубвам се и се намирам
И съм аз, толкова съм аз
Природно бедствие. Щети.
Това си ти
А аз - аз обичам да вали 
Цифрите изписват се на дисплея
"Аз съм...Искам да летя.."

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/

14.03.2016 г.

Накрай света

Понякога трябва да стигнеш
на край света
Само за са разбереш,
Че светът е повече от това,
Което някога си мислил,
Предполагал или пък сънувал
Че той е просто по-красив
И по-свободен
И по-магичен
Повече е, повече
от всичко, за което си мечтал
И ти, точно ти живееш в него
И там на ръба
Накрай света
Разбираш
Тихичко разбираш
Че когато го обичаш
Той ще те обича също
Сега
винаги
Завинаги

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/