31.12.2018 г.

Намерете я...

Изпращаме, посрещаме...
Често идването на Новата Година е като пътуване до някоя непозната дестинация, а изпращането й като завръщане вкъщи – отново си на същото място, но някакси си променен...
В секундите на отминаващото време често се питаме какво точно ни даде изминалата година или...какво точно й дадохме ние? Дадохме ли й повече от себе си, за да бъде по-хубава за самите нас, повече, за да постигаме целите си и всъщност постигнахме ли ги и наистина..? Спазихме ли обещанията си към нас и към хората, които обичаме, намерихме ли малко повече време за всички ни, но най-вече да спрем поне за малко и да погледаме заобикалящия ни свят? Времето, изтекло като бял снежец, хванат между пръстите ни ни кара да се питаме имаме ли наистина дни за равносметка или всеки ден е равносметка?
Лягахме ли си вечер с ръка, поставена на сърцето, благодарейки за най-хубавото, случило се през деня, изброявахме ли сутрин нещата, които имаме, вместо да се оплакваме за нещата, които ни липсват? Обичахме ли малко повече себе си, преди да искаме другите да ни обичат? Останахме ли там, където искахме да бъдем и загърбихме ли онова, което ни дърпа назад? Бяхме ли достатъчно смели да се хвърлим във водовъртежа на времето, рискувайки всичко, за да постигнем само едно?
Желания, стремежи, мечти...
Често, обръщайки се назад осъзнаваме колко красиви са били миговете, които са минали толкова бързо, докосваме с усмивка снимките, уловили моментите, в които сме били истински щастливи и искаме още от тях и именно в това е вълшебството – в осъзнаването, че сме имали, че можем да имаме и ще имаме още от тях.

И в един свят, където всичко се променя, където всичко се върти, където няма нищо стабилно, ви пожелавам да намерите своята опорна точка, своята крепостна стена – тази, на която винаги можете да се облегнете, когато ветровете на времето ви връхлитат силно, тази, за която да се хванете, когато пропадате някъде там в неизвестното, тази, която ще ви накара да се усмихнете, когато най-много ви се плаче, онази опорна точка, която ще ви накара отново да бъдете себе си, когато най-малко вярвате в това – и независимо дали тя е човек, място, мечта, цел или просто усещане – намерете я, пазете я, защото тя и само тя ще бъде винаги вашата щастлива звезда, която ще помогне мечтите ви да се сбъднат!

Пожелавам ви повече "Обичам те", "Благодаря ти", повече смелост да прощавате и по-малко его, за да казвате "съжалявам", пожелавам ви баланс и хармония вътре във вас, защото първо трябва да ги имаме в себе си, за да можем да ги споделим с другите. <3

24.12.2018 г.

Коледно писмо до теб

Здравей, непознат,

Защо ти пиша ли? Защото идва Коледа и защото по Коледа казват, че мечтите се сбъдват. Сигурна съм, че и ти имаш много мечти, сигурна съм, че вечер заспиваш, сгушен под завивките, представяйки си как те се сбъдват, сигурна съм, че там, в тъмнината твоят вълшебен свят става реалност. И е красив, нали? Знам, че е красив...Може би и все още вярваш в добрия старец, който идва заедно със залязващата луна, поглежда през прозореца и тайно разпръсва своят вълшебен прашец точно в коледната нощ. И на сутринта се будиш с онова гъделичкащо чувство, с онова оптимистично усещане, че чудесата се случват. Защото...ами защото всички вярват в това. Но аз искам днес наистина да повярваш. И затова ще ти разкажа една приказка. Тя не е коледна, тя е приказка за всеки ден. Приказка, с която да заспиваш под топлите завивки във вълшебния си свят и да вярваш...но нека първо да започнем с нея. Имало едно време едно малко момиченце, то си мечтаело да стане нито принцеса, нито пък балерина, искало да стане писателка. Да, точно така, писателка. Мечтаела си да кара хората да се усмихват, когато четат онова, което е написала ,защото знаеш ли, тя си мечтаела за истинска любов, за красиви места, за мир, за сбъднати мечти, за хора, които се държат за ръце и вярвала, че всички по земята мечтаят също за това и че ако го напише, хората ще се усмихват и ще бъдат щастливи...Но нейната майка живеела в съвременния свят, знаела, че парите не достигат и трябва да работиш усърдно, за да успееш в живота и постоянно й казвала: „Писателите не изкарват пари”.  Повтаряла й го толкова често, че малкото момиченце започнало да заспива все по-често с тази мисъл, а не с вълшебния си свят, в който е писателка. И така, малкото момиченце пораснало и станало голяма жена. Станало преуспяла бизнес дама, пътуваща из целия свят, печелеща много пари, караща скъпи коли. Но нещо все не й достигало. И тя не знаела какво. Докато една вечер, когато си седяла сама, в големия си лъскав палат, докато навън валял ситен летен дъжд, безцелно натискала клавишите на лаптопа си и търсела и тя не знаела какво...нещо, нещо, което да допълни щастието, което все така не й стигало. И тогава я видяла – папката на компютъра си, със заглавие „книга”. Очите на голямото момиче се разширири от учудване, пръстите й започнали да трептят от вълнение и то натиснало бутона „отвори”. Вътре, на малък файл стояла първата й книга, книгата, която била написала, когато била още дете, първия й роман. Голямото момиче веднага започнало да чете, чувствайки  в сърцето си онова, което толкова много му липсвало и...започнало да пише. Да пише ли пише. Не спряло да пише цяло лято. Едно дъждовно лято, всяка нощ, до късно, без да спи, пишело ли пишело. Лягало си с трепет в сърцето и се събуждало с усмивка, тичало по задачи и срещи, а вечер пишело отново и отново. Година по-късно голямото момиче имало своят първи роман, а малкото момиче – своята сбъдната мечта. Това, което искам да ти кажа, скъпи непознат е, че понякога мечтите ни могат да изглеждат недостижими, понякога могат да изглеждат невероятни, понякога ...могат да изглеждат глупави. Но там, в сърцето си, ние знаем, че истински щастливи сме само, когато мечтаем.
Животът е изключително точна система, която често ни води на места, далечни от мечтите ни,по-красиви, по-привлекателни,по-достъпни от невъзможното в сънищата ни...
Животът понякога е въртележка,
обърквайки представите ни какво искаме наистина
 и подхранвайки страха ни
способни ли сме и заслужаваме ли да го получим....
...но истинската мечта се познава от сърцето и то знае...
Знае как да изживее минутите и да преспи часовете,
как да пропътува пространствата, километрите съмнения,
кога да полети и кога да се спре,
кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, кое да прости....
И без значение дали след десет, двадесет или тридесет години,
то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....
Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло му времето,
хората, света, живота...
ще я прегърне без страх и ще заплаче...
знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще го направи отново цяло... 
Затова, скъпи непознат, не спирай да мечтаеш.
Не само по Коледа, не само вечер, преди да заспиш, а винаги, винаги, винаги...
Защото истинските желания живеят вечно в сърцето и няма пречка, няма сила, няма време, които да ги спре да се осъществят.
Голямата мечта е път-тя е цел, любов и светлина.
А те винаги побеждават.

Мечтай.

С обич, Стефана


29.10.2018 г.

Трябва да призная, че третата новела от новия ми роман "Остани" е моята любима! Нямам търпение да я споделя с Вас! 

След внезапната смърт на най-добрия си приятел, Роб резервира първия възможен самолетен билет за далечна дестинация. На остров Бали той се озовава далеч от шумотевицата на родния Лондон и виковете на тълпите от фенове на „Тъндърсторм”, намирайки онова, за което мечтае в този момент – спокойствие и тишина. Но не само – на острова Роб среща Кехия, местно момиче с необикновена съдба, което е на път да промени из основи виждането му за живота и да го научи на най-важния урок – че „вкъщи” е в сърцето, независимо къде си по света.

ТЪРСЕТЕ новия роман "Остани" във всички големи книжарници от 01-ви декември!
#нороман #очаквайтескоро
#остани

15.10.2018 г.

Остани!

На кръстопътя между миналото и бъдещето, между силата да запазиш себе си и слабостта да обичаш, стои тя, молитвата на сърцето: 
„Остани!“

В ръцете ви са четири любовни истории за силни характери, различни една от друга, но еднакви в онова, което ги свързва – любовта.

Тай и Луси се питат обичаме ли човека до себе си толкова силно, че да му простим всяка грешка от миналото?
Майк и Ейнджъл се изправят пред предизвикателството да се борят за любовта си, когато всичко около тях крещи, че е невъзможна.
Роб и Кехия се срещат накрай света, само за да разберат, че „вкъщи“ означава „в сърцето“.
А Джесика научава от Роналд, че трябва първо да заобичаме себе си, преди да открием „него“, правилния човек.

„Остани” не е обикновен роман.

„Остани” е пътуване, по онези сложни, криволичещи пътища на душата, там, където търсим първо себе си, преди да открием нея – любовта, за която копнеем.

А когато я намерим, да разберем дали сме готови на всичко, за да я накараме да остане.

ОЧАКВАЙТЕ във всички по-добри книжарници от 01-ви декември!
#stay
#newnovel
#comingsoon


14.07.2018 г.

31.12.2017 г.

Едни мигове ще останат завинаги....

Последните часове от годината отминават винаги бавно, много бавно...
Дали, защото самите ние се опитваме да спрем отминаващото време или просто, защото имаме нужда от още малко от него, за да направим още малко от онова, което все още не сме.
Защо винаги именно в тези часове се замисляме за това дали сме постигнали всичко, което сме искали, всичко, което сме си обещали и какво изобщо си обещахме?
А не е ли обещанието в края на всяка отминаваща година просто къстче от едни желания, от едни смели мечти....?
Бях ли там, където исках да бъда?
Прегръщах ли достатъчно тези, които обичам?
Говорих ли по-малко,
премълчавах ли повече,
вървях ли прекалено бързо и спирах ли, когато трябваше....
Разбрах ли, че не можеше да имам всичко и че всъщност...
Не ми трябваше всичко.
Трябваха ми просто още малко от моментите, в които
слънчев лъч докосва лицето ми и ме кара да се усмихна в ледения ден;
от любима песен да се разнасе от радиото и да стопли душата ми;
от една ръка, която да държа в моята;
от едно лице, без което не мога;
от една душа, с която да усетя всичко около мен,
от едно сръце, с което да обичам повече...

Себе си. Света.

Защото годините никога не са се мерили в часове, още по-малко пък в минути...
Те са в онези малки, кратки мигове, каращи дъхът ни да спре за секунди,
секунди, в които сме истински себе си, в които сме истински щастливи.
Секунди, в които имаме повече от онова, което сме поискали, секунди, в които сме били свободни.

Не колекционирайте неща, събирайте моменти.
Докосвайте;
обичайте;
споделяйте;
прощавайте;
горете
от обич, страст, желание, мечти
от живот...

Защото часовете са много, но малко са онези мигове, които ще останат завинаги...



26.12.2017 г.

Не се стреми да имаш всичко

Колкото повече порастваш, толкова повече разбираш, че и сам можеш да бъдеш своя Дядо Коледа.
Все по-рядко търсиш подаръците под елхата, защото вече всичко, което наистина си искал, вече сам си го постигнал...или купил...
Но с годините разбираш, че имаш нужда само от няколко неща - малко време, малко сън, повече усмивки, една прегръдка, разбиране и топлина...
С времето разбираш, че най-ценните подаръци не се намират под елхата, но са там, вътре, в сърцето.
И когато осъзнаеш, че не можеш да си купиш онова, което най-много желаеш, разбираш, че все пак можеш да го подариш на някой друг - на някой със същата мечта.

Не се стреми да имаш всичко.
Стреми се да имаш онова, което можеш да дадеш.
Защото Коледа не е декември.
Коледа е всеки ден от годината, в който си запазил вярата в чудеса, всеки ден, в който ти самият си бил добрият Старец за някой там, в света.

Коледа е в: "Обичам те", "Липсваш ми", "Как си?", "Прегръщам те", "Всичко ще бъде наред".....

Коледа е в подарените мигове, превърнали се в нечие завинаги.

Коледа е в любовта.