Има и такива хора

Има и такива хора
които винаги имат сърцето си,

Които са готови да преобърнат душата си

Които не се страхуват сълзите им да падат

Които не крият усмивката си

Дори когато са на везната между радостта и болката...

Те не са перфекктни, не...

Но те дишат от сърцето си

И живеят на хиляди минути оттук

Те знаят как да се усмихват за малко, 
да плачат за нищо

Да се спрат, за да погледат дъгата

Да погалят уличната котка

Да помечтаят с залеза над морето

Да се повярват в безкрайността

Те знаят как да превърнат пясъка в звезди на прах

И от тях да запалят огън в тъмното
За теб, за тях...

Тези хора там са седнали,

На ръба между точното време, между миналото и бъдещето,

За да ви дадат онази прегръдка, която винаги сте чакали

и която няма да ни стопли,
но ще ни накара да летим

Те виждат отвъд външният вид

Отвъд усмивката, отвъд сълзите
Гледат в душата и обичат
просто обичат...

Има и такива хора.

Живеещи с цялото си сърце.